1. Неразличимостта на дървото: Дърветата в поемата са описани като „празни“ и „без листа“. Това предполага безплоден и празен пейзаж, лишен от живот и детайли. Липсата на листа, които обикновено се свързват с растежа и прехраната, допълнително подчертава идеята за безплодието и смъртността.
2. Отсъствието на орача: Орачът, който обикновено се свързва с култивирането и растежа, се описва като „изчезнал“ и „не там“. Отсъствието му създава усещане за празнота и изоставеност, сякаш земята е оставена на произвола на съдбата и бавно се поддава на гниене и смърт.
3. Монотонност и повторение: Стихотворението се характеризира с усещане за монотонност и повторение, като фразата „Вятър проблясва трева“ се повтаря многократно. Това повторение създава хипнотичен ефект, въвличайки читателя в атмосферата на поемата на пустота и смъртност. Това предполага цикличен характер на живота и смъртта, където растежът и упадъкът са безкрайно преплетени.
4. Липса на жизненост: Стихотворението представя свят, лишен от живи цветове, живот или движение. Изображенията са мрачни и приглушени, с препратки към „кафяви камъни“, „избледнели плевели“ и „мъртъв въздух“. Това изображение подсилва усещането за пустота и смъртност, внушавайки пейзаж, който е лишен от жизнена жизнена сила.
Като цяло дърветата и орачът в стихотворението допринасят за образа на пустотата и смъртността, като представят липсата на живот, растеж и жизненост. Безплодните дървета, отсъстващият орач и повтарящите се, монотонни образи създават пуст пейзаж, който предизвиква усещане за празнота и упадък, отразявайки темите за пустота и смъртност, които преминават през цялата поема.