Характеристики на обективен разказвач:
1. Безпристрастност: Разказвачът избягва да взема страна или да разкрива личните си чувства към героите или събитията в историята. Те представят информацията по безпристрастен начин, без да съдят или изразяват каквито и да било предпочитания.
2. Ограничена перспектива: Обективните разказвачи обикновено имат ограничена перспектива, споделяйки само това, което може да бъде наблюдавано и чуто, без да се задълбочават в мислите или емоциите на героите (освен ако не е изрично необходимо за сюжета).
3. Външен фокус: Разказът се фокусира предимно върху външни действия и събития, а не върху вътрешни мисли или емоции. Разказвачът действа като външен наблюдател, описвайки какво се случва, вместо да анализира защо се случва.
4. Настройка на сцената: Обективните разказвачи дават приоритет на сцената и предоставянето на фактическа информация за заобикалящата среда, като дават на читателите ярко изображение на средата, в която се развива историята.
5. Използване на трето лице: Обективните разкази обикновено се разказват от гледна точка на трето лице (той/тя/то). Това позволява усещането за дистанция между разказвача и героите, което допринася за безпристрастността на разказа.
6. Точна информация: Обективните разкази имат за цел да представят точна и надеждна информация. Разказвачът не изкривява умишлено или преувеличава събитията, за да популяризира определена гледна точка.
7. Неосъдителен тон: Тонът на разказа обикновено е ясен, описателен и реалистичен, като се избягва емоционален език, който може да повлияе на възприятията на читателите.
Възприемайки обективна наративна позиция, авторът позволява на читателите да формират свои собствени заключения и интерпретации на историята, без да се влияят от личните пристрастия на разказвача. Този подход може да придаде усещане за автентичност на разказа и да насърчи критичното мислене сред читателите.